Те са важна част от изследването на вестибуларната система. Вътрешното ухо има основна функция за улавяне на ъгловите и линейни движения на главата и участва в рефлекси, стабилизиращи зрителния образ. Завъртанията на главата в различни равнини довеждат до преместване на ендолимфата в структурите на ухото и генериране на специфични неволеви бързи очни движения – нистагъм.
Стандартизираното изследване чрез завъртане с различни скорости и ускорения се провежда на т.н. Въртящ се стол на Барани. Наречен е на името на създателя си, унгарският физиолог Robert Barany /1876-1936/. За откритията си в областта на функциите на вестибуларната система получава Нобелова награда през 1914 год. По това време той се намира в руски военно-пленнически лагер, заловен като цивилен хирург в състава на Австро-унгарската армия през I световна война. Освободен е под международен натиск пред 1916 год.
Чрез съвременният стол на Барани се изследва нистагъма, провокиран при константно ускорение, импулсно ъглово ускорение, step-тест с ъглово ускорение, синусоидално хармонично ъглово ускорение, Visual-vestibular interaction (VVI) и други. Ротаторните тестове са необходими за доказване на двустранни и едностранни некомпенсирани вестибуларни увреди.
Пациентът е седнал в стола. Пред очите се поставя безжична маска. Ще бъде помолен да държи очите си отворени, погледът насочен напред. Усеща се завъртане в различни посоки с постоянно или променливо ускорение.
Изследването предизвиква понякога по-слаб или по-силен световъртеж.