Световъртежът не е самостоятелна болест, а по-скоро симптом
Доц. д-р Георги Ангов, дм, специалист невролог и отоневролог, съосновател на "Баланс клиник", пред "Капитал Здраве"
Болест или временно състояние е световъртежът, какви са класификациите за типовете световъртеж?
Световъртежът (вертиго) не е отделна болест, а по-скоро симптом, който може да бъде предизвикан от различни заболявания или функционални смущения в тялото. Най-общо се разграничават два основни вида: периферен и централен световъртеж. Първият е свързан с нарушения на вътрешното ухо или вестибуларния нерв, а вторият се дължи на проблеми в мозъчните структури, ангажирани във вестибуларната функция (малък мозък, мозъчен ствол). Съществуват още функционалната замаяност (известна и като Persistent Postural-Perceptual Dizziness - PPPD). Тя е хронично усещане за замаяност или нестабилност, което продължава минимум три месеца и не се дължи на конкретно увреждане или структурна патология на вестибуларния апарат. Медицината разпознава и невестибуларна замаяност, която представлява замайване при увреждане на други телесни органи и системи.
Кои са най-честите причини за световъртеж, коя е най-леката форма на световъртеж?
Най-честата форма на периферно вертиго е доброкачественият пароксизмален позиционен вертиго. Характеризира се с краткотрайни пристъпи на силен световъртеж, отключвани при промяна на позицията на главата. Счита се за "най-леката" и често срещана форма, тъй като обикновено се поддава лесно на определени маневри за корекция и не води до трайни увреждания.
Друга честа причина за световъртеж е функционалната замаяност. Тя представлява хронично състояние, характеризиращо се с постоянно или често усещане за замаяност и/или нестабилност, което продължава най-малко три месеца. Симптомите се влошават при изправяне, ходене или гледане на движещи се обекти, но не се дължат на остро или хронично структурно заболяване на вестибуларния апарат. Вместо това се смята, че поддържането на тези симптоми е свързано с променени модели на сетивна преработка и реакции на тревожност, останали след първоначална причина - например пристъп на световъртеж, мигренозен епизод, паник атака или друга провокираща ситуация.
Вестибуларната мигрена също се установява нерядко. Това е форма на мигрена, при която водещи са пристъпите на световъртеж и усещане за нестабилност или залитане. Често се срещат и други свързани оплаквания като гадене, чувствителност към шум и светлина, а при някои пациенти може дори да липсва класическото мигренозно главоболие. Този тип мигрена се свързва с дисфункция във вестибуларната система и обработката на сензорните сигнали в мозъка, което води до повтарящи се, епизодични вестибуларни симптоми. Своевременната диагностика и правилното лечение, което включва промени в начина на живот, лекарства и понякога вестибуларна рехабилитация, могат значително да намалят честотата и интензитета на пристъпите.
Съществува още вестибуларен неврит, или лабиринтит. Този възпалителен процес на вестибуларния нерв или вътрешното ухо често последва вирусна инфекция. Това състояние се проявява с остър световъртеж за няколко дни, след което остават замайване и нестабилност.
Болест на Мениер е често срещана диагноза. Тя е заболяване на вътрешното ухо, което се характеризира с триада от симптоми: пристъпен световъртеж, намален слух най-често в средните и ниските честоти и шум в ухото. Причината за възникването ѝ не е напълно изяснена, но се предполага, че е свързана с дисбаланс в налягането на течностите във вътрешното ухо - ендолимфата. Пристъпите могат да варират по тежест и продължителност, а в хода на прогресията на болестта понякога се стига до трайно намаление на слуха. Ранната диагноза и подходящото лечение, съпътствано с диета и физиотерапия, могат да облекчат симптомите и да забавят развитието на заболяването.
Разбира се, има и други причини, които нарушават баланса ни, и те са свързани с нарушения в кръвообращението на мозъка, множествена склероза, инфекции на нервната система, някои лекарствени средства и др.
Кои фактори водят до отключването на световъртеж, какво го провокира и стимулира?
Световъртежът може да бъде провокиран от множество фактори, които нарушават нормалната функция на вестибуларната система, зрителната система или координацията между тях.
Сред тях открояваме някои от най-честите, като ще започнем с баналните резки движения на главата и промени в положението. Бързото навеждане, ставане или обръщане може да предизвика краткотрайно смущение в равновесието (например при доброкачествен пароксизмален позиционен вертиго). Вирусните инфекции, засягащи вестибуларния нерв или вътрешното ухо, като вестибуларен неврит, лабиринтит често отключват остър пристъп на световъртеж, придружен от гадене. От друга страна, психоемоционалното напрежение може да усили чувството за замаяност или нестабилност и да поддържа симптомите продължително време.
Нерядко определящи са и сърдечно-съдовите фактори - ниското кръвно налягане, включително ортостатична хипотония при рязко изправяне или аритмиите, могат да намалят мозъчното кръвообращение и да предизвикат замаяност. Някои лекарствени средства, например антибиотици, диуретици, успокоителни, антихипертензивни и други, могат да повлияят негативно на вестибуларната функция или кръвното налягане и да отключат епизоди на световъртеж. Пристъпите на мигрена с вестибуларни симптоми също често предизвикват вертиго, гадене и повишена чувствителност към светлина и шум. Влияят ни още дехидратацията и хипогликемията.
Недостатъчният прием на течности или ниските нива на кръвна захар могат да отслабят общото състояние на организма и да провокират замаяност. Не трябва да се подценяват и промените в зрителното поле. Наблюдаването на бързо движещи се обекти или мигащи светлини създава сензорна несъответственост и може да провокира вертиго, особено при хора с по-чувствителен вестибуларен апарат.
Може ли световъртежът да бъде сбъркан с друго болестно състояние, кога трябва да бъде потърсен лекар?
Световъртежът често се бърка със замайване, свързано с ниско кръвно налягане или хипогликемия (намалени нива на кръвната захар), както и при рязък спад на кръвното при изправяне, което медицината нарича ортостатична хипотония. Друга ситуация, при която можем да се заблудим, е при пристъп на паника или тревожност. Тогава пациентът изпитва "замайване", но без реално усещане за въртене. Незабавната консултация с лекар е препоръчителна при силна замаяност с рязка загуба на равновесие, водеща до падания, както и при придружаващи симптоми като двойно виждане, неясен говор, силно главоболие, загуба на слуха или внезапна слабост в крайниците. Не бива да се стига до това, но немалко са пациентите, които ни търсят за първи път след многократни пристъпи на световъртеж, които нарушават качеството на живот.
За кои потенциално опасни състояния може да алармира световъртежът?
Консултацията със специалист е задължителна, защото редица заболявания и спешни състояния могат да се проявят с този симптом. Сред тях са инсултът или преходна исхемична атака, сърдечната аритмия или други сърдечно-съдови проблеми, които могат да доведат до намалено кръвоснабдяване на мозъка. Вертигото може да е първи сигнал за мозъчен тумор, макар и рядко, както и за тежки инфекции на вътрешното ухо, инфекции на централната нервна система, интоксикация.
Как се лекува световъртеж, с какво препоръчвате да се започне, задължителен ли е приемът на лекарства?
Световъртежът е често срещано оплакване и обикновено не е животозастрашаващо, но при съмнения за сериозни причини или при упорити, силни пристъпи винаги е уместна консултация със специалист.
Първата стъпка за адекватното лечение е изясняването на причината чрез преглед при лекар (УНГ специалист или невролог). След консултация с отоневролог се преминава към маневри и упражнения. При доброкачествения пароксизмален позиционен вертиго често се прилагат специфични позиционни маневри като маневрата на Епли, които могат да облекчат симптомите бързо.
Лекарствената терапия се изписва при остри състояния. Тя включва лекарства против гадене - антиеметици, вестибуларни супресори, ноотропни средства, повлияващи на метаболитната активност на мозъка, синтеза на невротрансмитери и подобряващи на мозъчния кръвоток, добавят се противовъзпалителни, противооточни или други според конкретната диагноза. Невинаги се налага продължителна лекарствена терапия. Най-важно е придържането към предписаната физиотерапия и вестибуларна рехабилитация за трайно преодоляване на вестибуларните нарушения.
Какво представлява вестибуларната рехабилитация и как се прилага тя?
Вестибуларната рехабилитация представлява специализирана физиотерапевтична програма, насочена към облекчаване на световъртежа и подобряване на равновесието при различни вестибуларни нарушения. Тя се базира на поредица от упражнения, които "тренират" мозъка да преодолее или компенсира грешните или недостатъчните сигнали, идващи от вътрешното ухо и зрителната система. Обичайно се прилага от кинезитерапевт или физиотерапевт, преминал допълнително обучение по вестибуларна рехабилитация.
Основните компоненти включват упражнения за поглед и фиксация на образа, които учат мозъка да стабилизира зрението, докато главата е в движение; упражнения за равновесие за подобряване на стабилността на тялото в различни позиции и при промяна в опорната площ, както и упражнения за координация и походка за намаляване на залитането и повишаване увереността в ежедневните дейности.
Курсът на лечение се адаптира според индивидуалните нужди, като интензивността и видът упражнения се променят в зависимост от отговора на пациента. При редовна и правилно проведена вестибуларна рехабилитация много хора постигат значително редуциране на пристъпите на световъртеж и подобряване на качеството си на живот.
Може ли пациентът да си помогне сам, какви са съветите ви за домашно поведение при световъртеж?
Съветваме пациентите си да отделят достатъчно време за почивка и избягване на резки движения на главата, особено при остър пристъп. Важно е да изпълняват редовно препоръчаните упражнения или маневри у дома, да поддържат добра хидратация и здравословна диета, защото при обезводняване и спад в кръвното може да се появи замайване. Препоръчваме им избягване на алкохола и прекомерна консумация на кофеин, тъй като могат да провокират вестибуларни симптоми, но и да си осигурят безопасност - да се придържат към парапет при качване и слизане по стълби, да махнат всички препятствия като килими, кабели и други у дома си. Регулярният контрол при специалист, ако симптомите се повтарят или усилят.
Интервюто взе Мара Георгиева