За изследването на честотата и превалирането на автономните симптоми се използва българския вариант на въпросника COMPASS 31 (Composite Autonomic Symptom Score 31), който съдържа 31 въпроса за различни автономни симптоми.
Кардиоваскуларната автономна дисфункция може да бъде установена с прилагането на хемодинамични тестове, базирани на определяне на промените на сърдечната честота и мониториране на артериалното налягане. Наборът от рефлексни тестове, познат от няколко десетилетия като батерия на Ewing включва 3 теста за изследване на промените на сърдечната честота при различни стимули и 2 теста за изследване на промените на артериалното налягане: дълбоко дишане, ортостатичен тест, проба на Valsаlva, изометрично мускулно съкращение (динамометрия).
Субклинични или по-слабо изразени нарушения на кардиоваскуларната автономна функция могат да бъдат установени чрез по-сложни лабораторни тестове, включващи мониториране на сърдечния ритъм и измервания на вариабилност на сърдечната честота и промените във времевата и честотната област чрез ЕКГ записи с различна продължителност.
Баланс клиник разполага със съвременна апаратура и компютъризирана система за прецизно изследване и диагностика на автономните (вегетативни) нарушения чрез провеждане на рефлексни кардиоваскуларни тестове и измерване на вариабилност на сърдечната честота.
Автономните нарушения придружават различни физиологични състояния (стареене, стресови реакции), соматични и неврологични заболявания и някои психични разстройства. Едни от най-честите автономни разстройства в клиничната практика са състоянията с нарушен ортостатичен толеранс - ортостатична хипотония и синкоп.
Друга проява на нарушен ортостатичен толеранс е синдромът на постурална ортостатична тахикардия. Ортостатичната замаяност е често срещана. Тя се проявява при пациенти с ортостатична хипотония или синдром на постурална тахикардия. Персистиращата постурално-перцептивна замаяност се характеризира със замаяност и нестабилност основно в право положение на тялото и при ходене, по-нисък парасимпатиков тонус и по-висок симпатиковагален баланс.
От уврежданита на периферните отдели на автономната нервна система най-честа е диабетната автономна невропатия.
Хиперхидрозата е състояние на ексцесивно повишена секреция на екринните потни жлези, обикновенно проявена като първична идиопатична хиперхидроза на дланите и ходилата.
Синдромът на Raynaud се характеризира с епизодично двустранно побеляване, последвано от посиняване и зачервяване на кожата на пръстите на крайниците, които се провокират от студови или емоционални въздействия.
Еритромелалгията е рядко периферно пароксизмално вазомоторно разстройство, което се проявява с пареща болка, симетрично зачервяване, повишена кожна температура и оток на ходилата или китките.