От няколго години екипът на Баланс Клиник въведе лечение чрез неинвазивна невромодулация.
Неинвазивната невромодулация е бързо развиваща се област в неврологията, която включва използването на външни устройства за модулиране на невронната активност без необходимост от инвазивни процедури, като хирургия.
Невромодулацията води до промяна на невронната активност с помощта на различни техники, а неинвазивната невромодулация се очертава като обещаващ инструмент за лечение на редица неврологични и психиатрични разстройства.
Транскраниалната стимулация постоянен ток (tDCS) е неинвазивна техника за стимулиране на мозъка, която включва прилагането на нискоинтензивен електрически ток върху скалпа. tDCS е относително нова технология, която придобива популярност в последните години като инструмент за подобряване на когнитивната функция и лечение на различни неврологични и психиатрични нарушения.
Едно от най-големите предимства на tDCS е неговата неинвазивност. За разлика от други техники за стимулиране на мозъка, като транскраниалната магнитна стимулация (TMS), tDCS не изисква използването на мощни магнитни полета и не произвежда щракащ звук или други неприятни усещания.
Изследванията на tDCS показват обещаващи резултати в различни области. Например, tDCS е установено, че подобрява работната памет, вниманието и ученето при здрави хора. Той също е използван за лечение на неврологични и психиатрични нарушения, като депресия, хронична болка, тревожност, шум в ушите
Друга нововъзникваща техника е транскраниална стимулация с променлив ток (tACS), която използва променливи електрически токове за модулиране на невронни трептения. tACS показа обещание за модулиране на активността в специфични области на мозъка и подобряване на когнитивната функция в някои проучвания.
Неинвазивните невромодулационни техники са показали обещание при лечението на различни неврологични и психиатрични разстройства. Ето няколко примера:
Депресия: Доказано е, че tDCS подобрява симптомите на депресия чрез стимулиране на специфични области на мозъка, участващи в регулирането на настроението.
Управление на болката: Доказано е, че tDCS е ефективен при намаляване на хроничната болка при някои пациенти. Техниката включва прилагане на слаб ток върху скалпа върху областта на мозъка, отговорна за възприемането на болката.
Пристрастяване: Неинвазивните невромодулационни техники като tDCS са показали ефект за намаляване на желанието за наркотици и алкохол при лица с разстройства на зависимостта.
Рехабилитация след инсулт: Неинвазивните невромодулационни техники също са изследвани за техния потенциал при рехабилитация след инсулт. Доказано е, че tDCS подобрява двигателната функция при пациенти с инсулт, както и подобрява езиковата функция.
Неинвазивната стимулация на блуждаещия нерв (nVNS) е форма на терапия, която включва стимулиране на блуждаещия нерв, без да се изискват инвазивни процедури. Блуждаещият нерв е дълъг и сложен нерв, който преминава от мозъчния ствол през шията и надолу към гърдите и корема. Той участва в много важни телесни функции, включително регулиране на сърдечната честота, дишане, храносмилане и имунната система.
Има няколко неинвазивни метода за стимулиране на вагусния нерв, включително:
Транскутанна стимулация на вагусния нерв (tVNS): При този метод устройство се поставя върху кожата над вагусовия нерв и доставя електрически импулси към нерва. Това може да се направи с ръчно устройство или електроден пластир.
Стимулация на ушния вагусов нерв (aVNS): При този метод електродите се поставят върху външното ухо и доставят електрически импулси към вагусовия нерв. Този метод е известен още като стимулация на ушния вагусов нерв.
nVNS се използва за лечение на различни медицински състояния, включително мигрена, депресия, тревожност и епилепсия. Използва се и за подобряване на променливостта на сърдечната честота, което е показател за цялостното здраве и фитнес.
Като цяло, nVNS е обещаваща терапия, която има потенциала да подобри качеството на живот на много пациенти.
е метод за неинвазивна електрическа стимулация за въздействие върху вестибуларния апарат. Стимулът предизвиква стереотипни автоматични вестибуларни реакции. В зависимост от това как се прилага GVS, той може да предизвика и специфични усещания. Технологията е тествана от десетилетия за медицински и немедицински приложения. Целите на GVS са нерва в ухото, който поддържа баланса (вестибуларен нерв), и две групи рецептори във вестибуларната система: трите полукръгли канала и двата отолитни органа (утрикулус и сакулус).
Системите осигуряват токове до 5 mA, които са били използвани за предизвикване на значителни промени във възприятието, но по-ниските токове се понасят по-добре и могат да бъдат ефективни, когато се предоставят за продължителен период от време за произвеждане на невро-пластични ефекти. GVS води до непрекъсната модулация на скоростта на изпращане на импулси от вестибуларната система.
Галваничната вестибуларна стимулация е процесът на електрическа невромодулация на мозъчните органи, свързан с баланса.
Заключение