Д-р Георги Савов: При Мениеровата болест е характерна появата на слухови нарушения
Важна роля играят диетичните мерки – ограничаване на солта, прием на повече течности, съветва специалистът
Внезапен световъртеж с неизяснен поризход често пъти създава дискомфорт, притеснение и страдание. Пръвоначално рядко се случва, но след дни все по-често и по-усезаемо е усещането, че нещо с главата ни "не е в ред". Понякога дори не е световъртеж, а просто предметите сякаш "се люлеят и се местят".
Причините може да са много, но една от тях е нашумялата във века на технологиите диагноза Мениеров синдром. А за ефективното лечение са необходими консултация и преглед при специалист.
Какво представлява Мениеровата болест, какви са симптомите, диагностика и лечение, обяснява пред Столица.bg специалистът по отоневрология д-р Георги Савов.
Терминът Мениеров синдром често се използва за описание на различни заболявания на вестибуларната система, протичащи с пристъпи на световъртеж. Класическата болест, дала името си на този синдром, е болестта на Мениер, описана от френския лекар Проспер Мениер през 1861 г.
Това е заболяване на вътрешното ухо, което се характеризира с пристъпи на световъртеж и намаление на слуха. Типичната атака продължава няколко часа и се съпровожда от системен световъртеж, насочен към засегнатото ухо. Пристъпът може да започне внезапно или да бъде предшестван от слухови симптоми. Световъртежът се засилва при движения на главата и при лягане на засегнатата страна, често е придружен от гадене, повръщане, нестабилност и колебания в артериалното налягане и пулса.
Характерна е поява на слухови нарушения – чувство за заглъхване, усещане за пълнота в ухото, шум или промяна в съществуващ шум и остро намаление на слуха.
След тежка атака пациентите често изпитват силна умора и нужда от продължителна почивка.
В началните стадии слуховите симптоми могат да бъдат слабо изразени или напълно отсъстващи. Между пристъпите са възможни кратки световъртежи, нестабилност и персистиращ шум в ушите. С напредването на заболяването водещи стават трайните слухови нарушения и усещането за дисбаланс. Обикновено се засяга едното ухо, но при около 50% от пациентите с времето се увреждат и двете.
Заболяването протича с редуващи се периоди на обостряне и ремисия, като в дългосрочен план може да доведе до трайно намаление на слуха и перманентна нестабилност. Характерни са внезапните и безпричинни падания, известни като Тумаркинови кризи.
Причини и рискови фактори
Мениеровата болест се свързва със задръжка на ендолимфа и повишено налягане във вътрешното ухо (мембранозен лабиринт). Предполага се участието на хормонални и генетични фактори. Най-често заболяването започва в третото десетилетие от живота, като честотата му нараства с възрастта.
По-често се среща при жени, представители на бялата раса и хора с наднормено тегло. По-висока честота е установена при пациенти с мигрена, псориазис, ревматоиден артрит, гастроезофагеален рефлукс и синдром на раздразненото дебело черво. Болестта на Мениер може да възникне от хормонален дисбаланс.
Болестта на Мениер може да възникне от хормонален дисбаланс
Пристъпите се провокират от индивидуални фактори, наричани тригери. Най-често срещаните са прекомерен прием на сол, кофеин, алкохол, никотин, както и стрес, преумора и храни, съдържащи мононатриев глутамат. Повишената тревожност е свързана с по-честа и по-тежка изява на симптомите.
Диагноза
Диагнозата се поставя при наличие на поне два типични пристъпа с продължителност от 20 минути до 12 часа, документирано намаление на слуха в ниските и средни честоти, променливи слухови симптоми и липса на друго заболяване, което би обяснило клиничната картина.
Тъй като пристъпите често затрудняват незабавна консултация със специалист, може да се използва видеозапис на очните движения (нистагъм) за ориентировъчна оценка. Полезно е и бързо изследване на слуха чрез мобилни приложения. Съвременната диагностика включва преглед при отоневролог, видеонаблюдение на нистагъм, видео HIT, аудиометрия, понякога калорийни или ротаторни тестове и изследване на вестибуларни евокирани потенциали.
Диференциална диагноза
Пристъпите при болест на Мениер трябва да се разграничат от:
- Вертебро-базиларна недостатъчност (инсулт, TIA),
- Вестибуларна мигрена,
- Вестибуларни пароксизми,
- Автоимунни заболявания на вътрешното ухо,
- Тумори на ендолимфатичния сак или в понто-церебеларния ъгъл,
- Перилимфна фистула,
- Дехисценция на полуокръжен канал,
- Вестибуларен шваном,
- Невроборелиоза,
- Отолуес,
- Синдроми на Susac, Vogt-Koyanagi-Harada, Cogan и други.
Лечение
Острите пристъпи изискват покой, ограничаване на движенията, при нужда – ограничаване на приема на течности и приложение на симптоматични медикаменти.
Профилактичното лечение зависи от честотата и тежестта на пристъпите. и избягване на индивидуалните тригери.
При липса на ефект от консервативното лечение се прилагат инвазивни подходи – транстимпаниално въвеждане на медикаменти, хирургични интервенции за намаляване на налягането в ендолимфатичния сак, секция на вестибуларния нерв или лабиринтектомия.
Упоритата замаяност и нестабилност в напредналите етапи се повлияват успешно от вестибуларна рехабилитация. Препоръчва се също така диагностика и лечение на евентуален хормонален дисбаланс, както и включване на психологическа подкрепа в лечението.
Заключение
Мениеровата болест е хронично-рецидивиращо заболяване с потенциал за сериозно влошаване на качеството на живот поради внезапни пристъпи, трайна загуба на слух и нестабилност. Ефективното ѝ менажиране изисква сътрудничество между пациента и мултидисциплинарен екип – отоневролог, аудиолог, психолог и физиотерапевт.