Доц. Георги Ангов: Световъртежът в повечето случаи се дължи на увреждане на вестибуларната система
Доц. д-р Георги Ангов, дм, е специалист невролог и отоневролог с над 20 години опит и с научни интереси в областите световъртеж и нарушено равновесие, главоболие, тревожно-депресивни състояния, електрофизиология, физикална терапия на вестибуларните заболявания.
Завършил е Медицински университет - София през 1995 г. Специалност „Нервни болести“ придобива през 2002 г. През 2002 г. защитава и докторантура по медицина, а през 2007 г. придобива магистратура по здравен мениджмънт. Специализирал е в Италия и Германия и има над 30 научни публикации в България и чужбина, както и издаден собствен учебник.
От 2004 г. до момента е главен асистент към Клиника по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“. Съосновател е на първия у нас център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието.
- Доц. Ангов, какво е световъртежът и има ли разлика между световъртеж, замайване, причерняване и нестабилно равновесие?
Световъртежът се дефинира като илюзорно чувство за движение на околния свят. Това движение може да бъде въртене, потъване, усещане за накланяне на тялото. Замайването е по-широко понятие и означава променено възприемане на околната среда при съхранено съзнание. Нестабилното равновесие може да придружава замайването и световъртежа, но може да се прояви и като самостоятелен симптом.
- На какво могат да се дължат тези оплаквания? С какви здравословни проблеми и заболявания най-често се свързват?
Появата на световъртеж в повечето случаи се дължи на увреждане на вестибуларната система, разположена във вътрешното ухо и части от мозъка. Замайването може да възникне в следствие на увреда на вестибуларния апарат, но може да се дължи и на други заболявания – например мозъчно-съдова болест, възпаление на мозъка, травми и тумори на нервната система, както и на заболявания на други органи и системи в човешкия организъм. Един от най-честите странични ефекти на лекарствата е замайване, световъртеж и нестабилност. И не на последно място, замайването може да е психогенно.
- Нека да припомним/изясним на пациентите – какво точно е вестибуларна система, какво включва вестибуларният апарат и да уточним в какво се изразяват вестибуларните нарушения?
Вестибуларната система е изградена от периферна част, намираща се във вътрешното ухо и централна част, намираща се в мозъка. Двете части са свързани с вестибуларен нерв. Двете части на вестибуларната система, лява и дясна, работят в баланс по между си. Главните функции на вестибуларния апарат са поддържане на ясно зрение по време на движение и осигуряване на стабилно равновесие. Когато симетрията във вестибуларната система се наруши - поради увреждане или патологична възбуда - се появява световъртеж, замайване, размазване на погледа и залитане. Много често се съпровождат с гадене и повръщане.
- Има ли възраст, в която се споделят и наблюдават по-често вестибуларни нарушения? Кои са рисковите групи пациенти?
Като цяло с напредване на възрастта честотата на вестибуларните нарушения нараства. Но понякога се наблюдават и при деца – например вестибуларната мигрена много често започва като епизодични световъртежи в детска възраст. Световъртежът и нестабилното равновесие засягат по-често жените като съотношението жени/мъже е 2:1.
- Вие многократно сте споменавал, че стресът и тревожността могат да се явят фактор за световъртеж? Можете ли да кажете, при каква част от пациентите с оплаквания от световъртеж и други от вестибуларен характер, оплакванията им се дължат на психо-емоционално претоварване? Това ли е основната болест на съвремието ни? Нашите прародители, обобщено казано, не са имали по-спокоен живот, но днес масово страдаме от проявите на стреса, как може да обясните това по отношение на проявата на вестибуларните нарушенията?
Връзката между световъртежа и психичните нарушения - тревожност, депресия, панически пристъпи, фобии - се изследва от лекарите от поне 3 столетия досега. Известно е, че вестибуларната система има двупосочни морфологични и функционални връзки с почти всички части на мозъка. От една страна, увреждането на вестибуларната система може да доведе до възникване на психична симптоматика или до изостряне на вече съществуваща такава. Установено е, че честотата на психичните нарушения - тревожност и депресия - е по-висока при пациенти със световъртеж, отколкото при пациенти с онкологични и кардиологични заболявания. От друга страна, един от основните симптоми на някои психични нарушения е замаяността. Голяма част от пациентите, които преди години диагностицирахме като страдащи от психогенна замаяност, в момента попадат в групата на т.нар. функционална замаяност. Според международната класификация тази диагноза се нарича персистираща перцептивно-постурална замаяност (PPPD) и е най-честата причина за замаяност и нестабилност. Лечението на това състояние е предизвикателство и много често налага използването на ниски дози антидепресанти.
- Доколко е правилно да смятаме нарушения баланс за естествен признак на остаряването, световъртежа за женско оплакване, замайването да оправдаваме с рязкото ставане или пропуск в храненето. Кога се приема, че тези оплаквания са сигнал за сериозно състояние и се налага по-отговорна консултация и изследвания при специалист?
С напредването на възрастта вестибуларната система търпи обратно развитие. Свързаната с възрастта замаяност и нестабилност се нарича пресбивестибулопатия и има много ясни критерии за оценка на това състояние. От пресбивестибулопатия страдат между 30 и 40% от възрастните хора и това е основен рисков фактор за падане и инвалидизация. Понякога краткотрайното замайване е „безобиден“ симптом и много често наистина се дължи на пропуск в храненето или моментно спадане на кръвното налягане при изправяне. Но когато световъртежът е по-продължителен, съпроводен е с гадене и други симптоми, е наложително посещение при специалист.
- Има хора, на които им се налага да приемат назначена терапия, временна или постоянна. Лечението на кои заболявания обикновено се свързва с подобни симптоми и какво трябва да бъде поведението след установяването на такъв страничен ефект от терапията, да речем?
Както споменах, замайването и нестабилността са чест страничен ефект на много медикаменти. Преценката за спиране или корекция на терапията трябва да се направи от мултидисциплинарен екип за всеки конкретен случай.
- Има и случаи, в които не се намира ясна причина за произхода на оплакването, но при всички случаи е важно да сме сигурни за сериозността на състоянието си. Кои са изследванията, с които може да се постави точна диагноза и да ни гарантират, че се грижим правилно за себе си? Какво е новото в света на медицината в тази насока?
Когато човек страда от световъртеж или замаяност трябва да се проведе отоневрологично изследване. То включва комплекс от изследвания на функцията на вестибуларната система. Преди назначаване на изследването се провежда снемане на анамнеза, което в голяма степен ориентира лекаря какви изследвания е нужно да се проведат при съответния болен. Понякога не се налага да се правят изследвания. Например при т.нар. пароксизмален позиционен световъртеж – едно от най-честите вестибуларни разстройства, причинено от разместване на кристалчета във вътрешното ухо, ние се ориентираме от разказа на пациента и провеждането на елементарни клинични тестове. В тези случаи не се налагат допълнителни изследвания и преминаваме веднага към терапията. В други случаи се изисква провеждане на по-голям набор от вестибуларни тестове. Понякога трябва да назначим и други изследвания извън отоневрологичните като доплерова сонография, магнитен резонанс и т.н. Подходът е индивидуален при всеки пациент.
- Какво е най-често лечението на вестибуларните нарушения?
Лечението на вестибуларните нарушения включва лекарствена терапия, вестибуларна рехабилитация, неинвазивна невромодулация с галваничен ток, рядко хирургия или комбинация между отделните подходи. В много случаи използваме лекарства – напр. при Мениерова болест, вестибуларна мигрена, мозъчно-съдови заболявания, функционална замаяност и др. В други случаи прилагаме вестибуларна рехабилитация или я съчетаваме с лекарствената терапия. В последните години навлезе техника за вестибуларна стимулация (невромодулация) със слаб галваничен ток от електроди фиксирани върху задната страна на черепа. И накрая - много рядко се налага хирургично лечение на пациенти с Мениерова болест.
- Какво представлява вестибуларната рехабилитация? И кога е ефективна тя?
Вестибуларната рехабилитация е много мощно средство за лечение на вестибуларните разстройства. Техники за вестибуларна рехабилитация са се прилагали в Индия и Китай преди хилядолетия, но съвременната вестибуларна рехабилитация започва да се прилага през 40-те години на миналия век. В научната литература има множество публикации, свързани с позитивния ефект на вестибуларната рехабилитация върху симптомите на болните. Най-добре е в началото вестибуларната рехабилитация да се провежда под контрол на физиотерапевт и когато пациентът усвои техниката на упражненията, да продължи с домашно лечение. Вестибуларната рехабилитация е приложима при почти всички вестибуларни разстройства, но има заболявания, при които тя е единственото възможно лечение. Пример за такова заболяване е вече споменатият пароксизмален позиционен световъртеж, който се лекува единствено с физикални прийоми, т.нар. репозициониращи процедури. Друг характерен пример е двустранната вестибулопатия - двустранно отпадане на вестибуларната функция, по различни причини – генетични, лечение с антибиотици и др., при което състояние вестибуларната рехабилитация е единственото възможно лечение засега.