Доц. Георги Ангов При грип и ковид оплакванията от вестибуларните нарушения се увеличават а възрастта пада
Те често са драматични състояния, но най-често са напълно лечими чрез съвременни методи и рехабилитация, коментира отоневрологът
Световъртеж е, когато има илюзорно чувство за въртене на околния свят. Понякога човек има чувство за потъване или за наклон на тялото, но основното е да има усещането за въртене на заобикалящата среда. Често пациентите го бъркат със замаяност, замайване – при него няма световъртеж, а променено възприятие на пространството. Двете състояния са различни и насочват към заболявания на различни органи.
Нарушеното равновесие е нестабилност, при която човек усеща залитане в някоя посока. То се появява в контекста на някое от описаните по-горе състояния, но понякога може да бъде и самостоятелна проява – например при увреждане на периферната нервна система.
Това са трите симптома, с които основно се занимаваме в отоневрологията. Хората често ги бъркат, когато обясняват оплакванията си, но наша задача е така да насочим въпросите си, че да разберем за какво точно става дума. И трите състояния са симптоми на заболявания – най-често на вестибуларния апарат, който се намира във вътрешното ухо, но негови части има и в мозъка.
Понякога са симптоми на заболявания на мозъка, може да бъдат и телесни симптоми, на заболявания на периферната нервна система, а понякога са и чисто психогенни – възникват на базата на разгърнати психиатрични заболявания, без да има увреждания на органи.
- Колко чести са тези състояния?
- Средно около 30% от хората през живота си са получавали световъртеж, замайване или нестабилност, като честотата се увеличава с възрастта. Жените са по-засегнати, съотношението спрямо мъжете е 3:1. В сезона на заболяванията от грип и ковид, както и през ковид пандемията честотата малко се увеличава – по наши наблюдения, без да сме правили статистика, но и по публикувани проучвания. Успоредно с това възрастта падна.
- С какво се обяснява това и обратимо ли е за пациентите?
- Възможните обяснения за зачестяването на вестибуларните нарушения по време на вирусни епидемии са няколко. Най-вероятното е директното засягане на вестибуларната система от вирусите. Другото, особено по време на пандемията, е, че хората преживяха доста стрес и на базата на натрупаното напрежение се появиха психогенни световъртежи или се изостриха стари такива. Третото и по-малко вероятно обяснение е свързано със смущения в кръвооросяването на вестибуларния апарат вследствие на съдовите увреждания, които предизвиква коронавирусът.
Доколко са трайни тези оплаквания, зависи от заболяването при всеки пациент и не може да се обобщи. В повечето случаи вестибуларните нарушения са напълно лечими, въпреки че протичат драматично за пациента. Медицината вече познава много прецизно вестибуларния апарат, все по-точно открива причините за дадено нарушение и най-важното – вече имаме съвременни ефективни методи за диагностика и лечение.
- Как се поставя точната диагноза при вестибуларно нарушение?
- При такова оплакване пациентите почти винаги отиват на лекар. Диагнозата се поставя първо на база анамнезата – разказа на пациента, чрез която се ориентираме. От 2010 г. насам няколко международни научни дружества в областта на отоневрологията обединиха усилия и бяха разработени международни критерии за диагностика на отделните заболявания.
Световъртежът е проява на няколко много различни заболявания и чрез тези критерии се поставя точната диагноза – дали е доброкачествен позиционен световъртеж, болест на Мениер, вестибуларна мигрена, или друго. В огромната част от случаите тези критерии са базирани само на описанието на оплакванията на пациента. Например при болестта на Мениер се изисква: критерий А – пристъпен световъртеж, който продължава от 20 минути до 12 часа, Б – намаление на слуха в едното ухо, С – шум в същото ухо и т.н.
Благодарение на тази система от критерии диагнозата може да бъде поставена и от колега, който не работи в специално оборудван център. Дава се възможност тези състояния да бъдат диагностицирани по еднакъв начин у нас, във всяка страна от ЕС и въобще по света. Всеки лекар може да ги отвори свободно онлайн и се работи по-лесно.Следващият етап в диагностиката е да направим съответните тестове, с които се уточнява подадената от пациента информация. За щастие, в последните години – от 2004 – 2009 г., имаме достъп до методи, които позволяват прецизно изследване на вестибуларния апарат във вътрешното ухо. То се състои от 5 компонента вляво и 5 вдясно и вече можем да изследваме всеки от тях, докато преди беше възможно само един. Можем да определим къде е проблемът и колко е голяма увредата.
- Какво представляват съвременните диагностични методи?
- Това са неврофизиологични методи за изследване, които са инструментални. Единият е свързан с вестибуларни евокирани (предизвикани) потенциали – чрез силен звук или вибрация стимулираме вестибуларния апарат и отвеждаме електрически импулси от определи мускули, за да видим как работят определени негови структури. Другият метод се нарича video head impulse test (vHIT) и ползва прецизни видеокамери и сензори за движение. С помощта на определени движения, които лекарят или асистентът прави, се заснемат движенията на окото и на главата. Така преценяваме как функционират компонентите на вестибуларния апарат.
Преди да пристъпим към тях, се прави набор от клинични тестове, при които основно се изследват движенията на очите. Така се ориентираме бързо за естеството на проблема.
Образната диагностика все още има ограничено приложение при вестибуларните нарушения. Прилага се основно при две заболявания. При Мениеровата болест, която се характеризира със свръхнатрупване на течност във вътрешното ухо и чрез ядрено-магнитен резонанс с контраст се вижда какво е количеството. Често можем да чуем израза “мениероподобен синдром”, само че такъв синдром няма. Или е сигурна мениерова болест, или е вероятна – когато не са изпълнени всички диагностични критерии или няма такава болест. Същото е с шиповете във врата, на които хората приписват световъртежите и главоболието – това е стара теория, вече напълно отхвърлена.
При заболяването дехисценция – незарастване на костта в слепоочието, при което се получава директна връзка между вестибуларния апарат и черепната кухина, изпращаме пациента на скенер.
- Какво включва съвременното лечение на вестибуларните разстройства?
- Първо се използват различни лекарства, които потискат чувството за световъртеж, подобряват кръвооросяването във вътрешното ухо, подобряват мозъчната функция. Друга голяма група медикаменти са антидепресантите и лекарствата, които повлияват тревожността (антианксиолитици). Те са необходими, тъй като вестибуларният апарат е функционално свързан с обширни зони в мозъка, включително тези са свързани с емоциите, тревожността, паникатаките и др. Хората с вестибуларни проблеми много по-често имат психични проблеми, отколкото кардиопациентите или онкопациентите например. Затова внимателно търсим прояви на депресия, паника, тревожност.
Друг, все по-широко прилаган и в България лечебен метод е вестибуларната рехабилитация. Нейните корени могат да се проследят още от Древен Китай, но първото класическо описание е публикувано след Втората световна война и до днес се надгражда. Тази рехабилитация почива на стимулация на вестибуларния апарат чрез упражнения - зрителни стимулации. Тя помага изключително много, но за България все още е нещо ново и се прилага в малко центрове.
- Кои са рисковете на съвременния начин на живот и работа за вестибуларния апарат?
- Не може да се определи генерален риск. Вестибуларният апарат може да бъде засегнат от различни заболявания. Например т.нар. вестибуларна мигрена, или криза, е много често състояние, макар и да не се разпознава достатъчно добре все още, и при нея рисковете са същите като при класическа мигрена: употреба на алкохол, на някои храни, промяна в ритъма сън – бодърстване, стрес и др.
При мениеровата болест пък риск носи прекалената консумация на сол. Обездвижването и продължителното пролежаване при някои заболявания пък могат да доведат до доброкачествен позиционен световъртеж. Дългата работа на компютър може да предизвика състояния като т.нар. зрителен световъртеж. Черепно-мозъчната травма, хипертонията, диабетът също са рискови фактори, свързани с нарушение в кръвообращението.
Спазвайте тези 4 правила
За да се запазят функциите на вестибуларния апарат по-дълго време, спазвайте тези 4 правила:
На първо място е движението – в каквато и да е форма, тренира вестибуларния апарат.
Второто по важност е избягването на стреса – той трябва да се управлява възможно най-добре.
Трето, но не на последно място е избягването на медикаменти с токсично въздействие върху вестибуларния апарат – например някои антибиотици като аминоглюкозиди, високи дози ацетилсалицилова киселина, онкомедикаменти, макар че те не могат да бъдат избегнати, ако са необходими.
Ако се появят вестибуларни оплаквания, задължително на лекар - трябва да се открие причината.
Медия: 24часа
08.03.2024